Лили Иванова 
Сенки в нощта 

Танцуват сенките във мрака 
и скоро ще се зазори. 
Опитваше се в тъмнината 
една от тях да приближи. 

Да ме прегърне в тишината 
и да се слее бавно с мен, 
да срещнем заедно светлината 
на закъсняващия ден. 

Сенки в нощта нежно танцуват, 
а после в утрото ще се стопят. 
Сенки в нощта идват, отплуват, 
след тях остава тишина. 

Така минават дни и нощи, 
до днес хиляда и една. 
Ще минат може би и още, 
една от тях ще избера. 

Губим и печелим хиляди неща, 
срещи и раздели с любовта неуловима. 
Няма да заспивам, аз ще си реша, 
приказката как да продължа. 
Разбрах, това е моята съдба! 

Сенки в нощта! 


Лили Иванова 
Девет кръга 

Девет кръга, като в ада, 
знай, че има любовта. 
Мила, жестока - тя е суша и вода. 
Тъжна, засмяна - моят дар и моят край. 

Девет кръга, като в ада, 
трябва да преминем в любовта. 
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб? 
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън? 

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш - 
нищо не остава. 
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш, 
но не съжалявам. 
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш - 
нищо не остава. 
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш, 
но не съжалявам. 

Девет кръга, като в ада, 
трябва да преминем в любовта. 
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб? 
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън? 

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш - 
нищо не остава. 
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш, 
но не съжалявам. 

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш - 
нищо не остава. 
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш, 
но не съжалявам. 
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш - 
нищо не остава. 
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш, 
но не съжалявам, но не съжалявам.